Лучия Джованини: „Щастието е промяна в перспектива“



„Италианската Луиз Хей“ – Лучия Джованини, загърбва моделството в името на себепознанието и днес е световен експерт по консултативна психология. Вижте какво има да ни каже за щастието!


На 27 юни столичният хотел Маринела (бул. "Джеймс Баучер" 100) е домакин на първия уъркшоп на Лучия Джованини в България: "Изяцло нов живот". Регистрациите за него са онлайн през платформата sabitie.bg или на място в къща за събития Ellinor's House (София, ул. "Цар Асен" 33), като срокът за ранно записване е до 10 юни. Какво можем да научим от срещата с Лучия и в какви клопки попадаме заради измамните си представи за щастие - питаме самта нея.
Някога тя имала бизнес, свързан с работата й като модел. Освен че се снимала, печелела пари и обикаляла света, тя имала модна агенция, училище за модели и студио за организиране на модни ревюта. Само че блясъкът на този живот не успял да я заслепи дотолкова, че да не забележи страданието в хората. И в самата нея.
По време на пътешествията си виждала, че в бедните страни хората страдат от недоимък, а в богатите – въпреки притежанията си. Замисляла се все по-дълбоко за смисъла на живота. Не само нейния собствен, ами по принцип. И постепенно задълбала в трансформация, отвела я до изцяло нов живот. По време на честите си пътувания в Азия, Африка, Латинска Америка и Океания започнала да се учи от духовни водачи, предали й уникални и често пазени в тайна техники и методи за себепознание.
Прегръщайки тази промяна, Лучия загърбва брака си, дома си и много други неща. Но ето че днес, тя е член на Американската асоциация по психология и благодарение на опита й много хора извървяват успешно своята собствена трансформация – бившата моделка им помага да излязат от капана на стереотипите и да разпознаят останалите клопки по пътя към щастието.

В какви клопки попадаме заради измамните си представи за щастие?
Заедно със съпруга си Никола Рива тя е основател на Свободния университет по еволютивно израстване (признат от Международния институт по невросемантика). Създава и асоциацията BlessYou!, която се занимава с личностно и социално осъзнаване. Автор е на бестселърите „Толкова различен живот“ и „Освободи живота си“ издадени на български от Colibri, както и на книгата „Заслужавам най-доброто“. Семинарите й са посещавани от хиляди хора по света, а работата й се отличава с особена синергия между традиционната психология, мотивационни практики и антични ритуали като нестинарство например.

Лучия, това е първия ти уъркшоп в България. Върху какво е фокусът в него?Върху мечтите и как да ги превърнем в постижими цели. Как да станем адаптивни, без да губим усета си за цел. Как да откриваме механизмите, които ни водят до застой, будят страх или възпрепятстват реализацията ни. И как да превръщаме страха и тревожността в действия към нашите цели.

Кои са най-честите стереотипи, в чиито капани се хващаме?
Един от тях е, че „ще сме по-щастливи, когато...“ Когато имаме повече пари (този е от най-разпространените). Когато се пенсионираме. Когато се омъжим. Когато срещнем сродната си душа. Когато най-накрая станем родители. Когато се дипломираме... Да имаме такива цели е важно, защото те ни движат напред в живота и заради тях постигаме резултати. Но да мислим, че ще бъдем щастливи, когато ги постигнем, е огромна грешка.



Друг капан е непрекъснато да мислим за бъдещето и да се тревожим какво ще се случи. Това води до тревожност. Или пък да оставаме заклещени в миналото и да мислим за нашите грешки и провали, всички неправилни решения, които сме взели, гадните неща, които някой ни е причинил... Е, да, тези неща са се случили, но са били някога. И като продължаваме да мислим за тях, ги изживяваме отново и отново в настоящия си живот.

Казваш, че това са клопки по пътя ни към щастието. Колко време обикновено отнема извървяването на този път?Падаме в тях много бързо – всичко в обществото ни е устроено така, че да ни подтикне към тях. Първата стъпка за излизането от капана е осъзнаването. Времето зависи от това, колко силно човек желае да се отърве от изкривяването в мисленето си. Колко силно си мотивиран да се промениш.

На теб колко време ти отне – някога си имала различен живот и професия, а днес помагаш на хората. Защо го пожела, и заслужаваше ли си?
Да! Определено тази промяна си заслужаваше! Бях модел и изкарвах добри пари, пътувах по света, но не бях щастлива. Чувствах, че има нещо повече в живота – по-дълбок смисъл. И се посветих на това, да го търся. Желанието да науча повече и повече беше толкова силно, че ме тласна към тотална промяна. Исках да допринеса и като споделя с други какво бях научила с годините.
"Лека-полека започнах да помагам на други хора да откриват и развиват талантите си."'
Така взех най-трудното решение в живота си: да се откажа от всичко, което бях създала дотогава, включително от сигурността, която бях си изградила (имах три различни бизнеса – модна агенция, училище за модели и студио за организиране на модни ревюта), за да предавам уроците, които самата аз бях получила. Лека-полека започнах да помагам на други хора да намират пътя си, да изживеят мисията си, да откриват и развиват талантите си.


Учила си се на уникални техники от различни духовни водачи по света. Имала ли си моменти, в които си била скептична към тяхната екзотика?
О, да, беше преди няколко години, когато работех с един шаман в малко селце в джунглата на Камбоджа. Стигнах до там след дни пътуване с мотор. Насред гората стотина човека седяха около нещо, което не можех да видя, но явно беше свещено. Оказа се, че е кола! Защо? И най-вече – как беше стигнала до там? Съвсем скоро научих отговора поне на първия въпрос. Колата била подарък от важна личност, на която шаманът помогнал преди години. Очевидно още не беше използвана. Никой там не знаеше как да шофира. А и какъв смисъл би имало на място, където няма пътища? Ето как колата се бе превърнала в трофей, символ на лечебната сила и затова така я боготворяха.

Наредих се на опашка с още 70 души. Опасявах се, че може да се наложи да прекарам нощта там, но съвсем скоро шаманът ме повика. Попита ме какви са целите ми в живота и докато говорех, чертаеше йероглифи върху червена салфетка, която после щеше да благослови. Трябваше да я нося винаги с мен, за да събуди силата ми и да ми помогне да осъзная мечтите си. След това ме накара да изплезя език, за да изпише с дървена пръчка целите и върху езика ми, за да може с всяка дума, която произнеса от тогава нататък, да се движа към постигането им. Бях наистина скептична. Особено заради дървената пръчка, която беше докосвала толкова други езици.
И все пак, може и да е съвпадение, но всичко, което си пожелах тогава, в следващите години се сбъдна. Същото се случи и с моя съпруг, който ме придружаваше тогава.

Какво представлява работата с дъха?
Това е една от техниките, които преподавам в моя уъркшоп. Комбинация е от осъзнато дишане и лечебни практики. Използва дъха, който идва от долната коремна мускулатура, и повтаря вдишване и издишване без пауза. Има много ползи от него, включително намалява тревогите, подпомага осъзнаването на начините, по които се самосаботираме, подобрява енергийните нива...
"Ходенето по жарава е древен ритуал, практикуван навсякъде по света, за изцеление."
А каква е ролята на нестинарството в духовното еволюиране? В България то е традиционен ритуал и все пак, малко знаем за него...
Ходенето по жарава е древен ритуал, практикуван навсякъде по света, винаги свързано с изцеление – физическо, умствено, емоционално, духовно. В моя уъркшоп комбинирам тази древна техника със съвременни терапевтични методи. Ето едно видео, в което обяснявам по-подробно за това:




Винаги ли щастието е промяна, или можем да сме щастливи, без да променим нищо?
Понякога щастието означава просто да сме благодарни за това, което имаме. Но все пак, това е промяна в перспектива.

Какво най-често те питат хората които консултираш по света?
Как мога да съм по-щастлив във връзката/работата си? Как да подобря живота си? Какво да направя, за да се освободя от тревожността си?
Какви са липсите, които обикновено изпитваме и какво стои зад тях?Любовта е много важен елемент, но мисля, че най-много ни липсва смисълът. Какъв е смисълът, който се корени в живота ни? Защо се събуждаме всяка сутрин? Какво наследство искаме да оставим на този свят? Срещам толкова много хора, които са имали всичко – любим, работа, дом, приятели. Но не са били щастливи. Много е лесно да станеш жертва на глада за притежания – пари, успех, слава. В будизма има израз, който много добре описва това: „гладни духове“.
"Мисленето, че "ще сме по-щастливи, когато..." е огромна грешка!"'
Лесно е да станеш гладен дух. Всичко, което трябва да направиш, е да преследваш миражите, които обществото непрекъснато ни навира в лицата: тяло с манекенски мерки, вечна младост, дизайнерски дрехи, „перфектното семейство“, кола, която ни кара да се чувстваме важни. Но скоро една рокля вече не е достатъчно. Искаме две, три, четири, и всички те трябва да са модерни. Не сме доволни само с покрив над главата си. Искаме по-голяма къща, по-удобна. Мечтаем за нова кола, ново колело, нова яхта и т.н. И после? Няма лошо да искаме тези неща, но дали те осмислят живота ни? 

Твоите книги и обучения са помогнали на много хора по света. Но ти на кого и какво се опираш в трудни, в преломни моменти?
Основната ми опора е дълбоката връзка с природата. Природата винаги е била свидетел на срещата на човека и духа във всяка традиция, от индийските йоги до християнските мистици като Св. Франсис, от будистките монаси до индианците. Една жена от племето Тигуа ме научи на много хубава практика – да говоря на майката природа. Лесно и много силно упражнение. Много племена считат природата за майка. Тя е сигурно място, което ни поддържа и закриля. Благодарение на нея, можем да се освободим от болката. Само трябва да идем в гората сами и да започнем да й разказваме какво ни притеснява или наранява. Аз например направих така в деня, когато баща ми почина. Подобрението се усеща веднага. Ще се почувствате празни, по-леки и в мир.

Кои са твоите малки и големи радости в живота?
Започвам деня си с медитиране, дихателни упражнения и леко физическо натоварване, като разходка, джогинг, йога или пилатес. Храня се с растителни продукти. Сред нещата, които ми носят радост и които се опитвам да правя възможно по-често, са четенето, оставането сред природата и обграждането с животни. Опитвам се да се намирам винаги на няколко метра от някое космато същество. Обичам животните и съм активист за защитаването им.
Работиш с много женски групи. Даваш им сила. Каква е силата на жените?
В психиката. Те имат гъвкавост, която им позволява да са креативни и да разрешават проблеми. Успяват да запазят силен усет за собствените си ценности в каквато и ситуация да се намират. И могат да разбират чувствата си и тези на другите, както и да използват това разбиране, за да се справят в живота. Тези емоционални сили им позволяват и да предусещат емоционалните последици от дадени събития, затова и жените са особено умели във взимането на важни решения. Особено силни са в свързването с другите – създават силни социални мрежи, които ги подкрепят в стресиращи моменти, и вдъхновяват другите да дават най-доброто от себе си и да допринасят за общото благо.
"Понякога щастието означава просто да сме благодарни за това, което имаме."'
Какъв е съветът ти към нашите читателки – нещо простичко, но ефективно, което могат да запомнят и прилагат всеки ден?
Тъй като приемаме толкова много неща в живота ни за даденост, бих им предложила да започнат благодарствен дневник. Когато съзнателно отделяте по няколко минути на ден, за да обърнете внимание на нещата, които са наред в живота ви, тренирате позитивното си мислене, повдигате духа си и насочвате мислите си към нещата, които ви вдъхновяват. Само за три седмици ще усетите разликата. Поставете си изискване да пишете по три неща, за които сте благодарни, всеки ден. Избягвайте да ги повтаряте. С времето воденето на дневника ще е все по-голямо предизвикателство, но така ще развиете съзнанието и благодарността си. Ще започнете да забелязвате все повече неща, които ви правят щастливи. 



Източник: elle.bg

Последвайте ни